Добре дошли обратно в народната демокрация!

http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/12/21/833694_dobre_doshli_obratno_v_narodnata_demokraciia/
Благодарен съм на "Дневник", че публикува статията ми, макар и междувременно темата да изгуби актуалност. Може би по моя вина, достъпният на сайта на вестника текст е един първи вариант, в който впоследствие нанесох малки поправки и допълнения. Това е вторият вариант, пратен от мен ден по-късно, след като редакцията на "Дневник" се съгласи да публикува моя статия по въпроса:

Добре дошли обратно в народната демокрация!

Спомняте ли си този чудат плеонастичен термин? Преди около шейсет години с подкрепата на победоносната Червена армия и под фасадата на „народната демокрация” комунистическите партии узурпират лостовете на властта в източноевропейските държави и установяват тоталитарно управление. То има характерен идеологически език, описан навремето от Джордж Оруел като „новговор”: на този език „народ” означава „Политбюро на ЦК”, „демокрация” значи „тирания”, „свобода” – „робство”, „прогрес” – „технологическа изостаналост”, „мир” – „перманентна война срещу обществото”.
Тези дни сме свидетели на подобна на новговора подмяна на значението на думите, този път от страна на едно движение „за европейско развитие” и то в членката на Европейския съюз България. Подкрепяйки инициатива на неофашистката партия „Атака”, премиерът Бойко Борисов се обяви за референдум относно турскоезичните новини по БНТ, който според него бил „най-демократичният начин” да се реши въпросът за тяхното излъчване. Съществуването на телевизионна емисия на този език беше почти представено като дискриминационно, понеже „други хора от различни религии и етноси” можели да се чувстват пренебрегнати. Всичко това идва след също толкова безумната идея на премиера съдбата на десетминутната програма да бъде решена посредством социологически сондаж.
Какво имаме в случая: ловка милиционерска манипулация или популистко безхаберие относно значението на думата „демокрация”? Да предпочетем второто обяснение като по-невинно. Тогава някой от многобройните политолози и социолози, свързани с партия ГЕРБ, трябва да обясни на неформалния й лидер, че според съвременното разбиране за демокрация волята на мнозинството не е непременно неин гарант. Организирането на референдум по въпрос, свързан с правата на етническо или религиозно малцинство, значи диктат на мнозинството над малцинството: най-малкото поради числеността си, последното винаги би било в неравнопоставено положение и неспособно да отстоява правата си. Тъкмо заради това съществуват международни, в частност европейски конвенции за защита на малцинствата, подписани и от държавата България.
Да се подлага на всенародното допитване определено, фиксирано в такива документи, право в името на „демокрацията” е нелепо. То е толкова справедливо, колкото човек в неравностойно положение да бъде изритан от количката си, като му се каже: „Върви. Тук всички сме равни и, ако искаш да живееш с нас, ще ходиш като останалите”. За всеки що-годе политически грамотен човек е ясно, че референдумът далеч не е съвършен инструмент на демократично управление, като много често той е последното средство за прокарване на важни за модерното общество ценности. Нещо повече: осъзнаването на този факт е в основата на европейската политика. Ако отмяната на смъртното наказание, например, зависеше от референдум, България днес щеше да е толкова близо до Европейския съюз, колкото и Иран. А щеше ли да ни хареса референдум в целия ЕС по въпроса за приемането на България?
Също толкова абсурдни са и другите изтъквани от „Атака” и ГЕРБ съображения: новините на турски никой не ги гледал? Защо тогава да се спират? Сигурно и новините на български в 16 ч. никой не гледа: защо не се отменят те, а единствената емисия за най-голямото етническо малцинство в страната? Излъчването им било напразно трошене на държавни пари: а 18-те милиона за референдум – не? А етническите турци не плащат ли данъци? Новините на турски подклаждали сепаратистки настроения... Моля??? Десетминутно субтирирано на български повтаряне на суховати, почти официозни новини на държавната телевизия? В нормалните страни на подобни програми се гледа именно като на инструмент за интеграция и дори асимилация на малцинства, които иначе биха насочили антените в друга посока. Съществуването на тази емисия е изгодно и дори крайно недостатъчно именно от патриотична гледна точка.
Лошото е, че подобни инициативи са не само политически безхаберни: те са и съзнателна и, в този смисъл, срамна злоупотреба с принципите на демокрацията. Погледнете най-големия български сайт за граждански петиции и ще се убедите до каква степен е валидно дразнещото политоложко клише, че гражданското общество в България не се е „случило”. Най-популярните инициативи са от типа на „против строежа на джамия”, „против създаването на мюсюлман-демократичен съюз”, „против дискриминирането на българи от неромски произход (така!)”, „против турските сериали”, „против гей-парада”, „против...” Сред позитивните формулировки са „за забрана на новините на турски”, „за забрана за строеж на турските паметници в България (така)”, „за автономия на българите в Косово (?)”, „за признаване на истината за Македония”... Всичко това в името на “демокрацията” и “правата”, нашите права, разбира се, не на другите. Йезуитската експлоатация на езика на „гражданското общество” за националистически и откровено дискриминационни цели стана при нас почти мода, охотно възприета и от сегашното популистко правителство.
Такива манипулативни методи обаче, господа, дошли от едновремешната ви служба в народната милиция, нямат нищо общо с демокрацията. Още по-малко с европейските практики и дори с тези в съседни страни, от чийто „шовинизъм” иначе се оплакваме. В Сърбия държавата спонсорира медии на малцинствените езици, включително българското издателство „Братство”. В Западните покрайнини надписите на улиците са двуезични (сръбски и български), а поне на теория българите трябва да получават административно обслужване на роден език. Румънската държавна телевизия има емисии на унгарски и на други малцинствени езици. В Румъния не само има партии на етническа основа, но и малцинствата, включително българите, се поощряват да създават свои движения, които са представени в Камарата на депутатите. При нормални обстоятелства пренебрежима общност като българската не би имала шанс да влезе в парламента, но благодарение на тази система е представена. Македонската телевизия предава на албански и на турски, а турската TRT – на кюрдски, противно на тиражираните неверни информации. Дори само това е достатъчно, за да се видят крайно недостатъчните права на етническите общности в България.
А и за да лъсне толкова присъщият ни двоен политически стандарт: значи може да се надига врява, ако Белград случайно ореже държавни пари за български медии, но съществуването на десет минути говорене на турски по БНТ ще зависи от референдум? При успех неговият изход е ясен. Фейсбук-групата на “Аз ще гласувам на референдума против” достигна 4000 члена за един ден, а тази “за” – под десет пъти по-малко. На първата могат да се прочетат следните изказвания, изключително на млади хора: “абе повече от вас само си говорят и пишат колкото да има нещо единственото решение е да направим гражданска война и да проведем един геноцид и да ги избием до последния мангал аз съм готов за това – Saglasna sam. Turcite pod noja!”…
С подкрепата си за срамната инициатива на „Атака”, популизмът на Бойко Борисов възпроизвежда новговора на „народната демокрация”, а управлението му е на път да ни върне в лошо камуфлиран авторитаризъм и хвърли в етнически конфликт. А може би най-после ще дочакаме някое наказание от Брюксел не само за крадливост, но и за тотална липса на гражданска култура? Заслужено ще е.