Negotiating "Nation" and "Society": The Public Sphere in Post-Communist Bulgaria

Euxeinos
Culture and Governance in the Black Sea Region, 2/2011
Ed. by Boyan Znepolski

Столичната община и общественият ред: неадекватност и двойни стандарти

Статия във вестник "Дневник":
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/05/31/1098190_stolichnata_obshtina_i_obshtestveniiat_red

Педантичност или манипулация? По повод “рецензията” на Георги Даскалов, озаглавена "За един доморасъл последовател на Стоян Новакович и Йован Цвиич"

Отговор на "рецензията" на Георги Даскалов за текста ми в сборника Подвижните Балкани (вж. тук по-долу). Отговорът ми е публикуван в електронното списание Анамнеза, кн. 1-2 за 2011 г.
http://anamnesis.info/

Vingtième siècle n° 109 – Le bloc de l’Est en question

LA QUESTION MACÉDONIENNE DE 1944 À NOS JOURS Communisme et nationalisme dans les Balkans

Sommaire
* LA QUESTION MACEDONIENNE ET LES REGIMES COMMUNISTES DANS LES BALKANS
* L'IDEE DE FEDERATION BULGARO-YOUGOSLAVE ET LA "MACEDONISATION" DE LA REGION DU PIRIN
* LA "BOITE DE PANDORE" : LES POLEMIQUES ENTRE LA BULGARIE ET LA YOUGOSLAVIE PENDANT LES ANNEES 1960
* HISTOIRE CONTRE DROITS DE L'HOMME : LES CONTROVERSES SUR LA QUESTION MACEDONIENNE PENDANT LES ANNEES 1970-1980
* LA CONSTRUCTION DE LA "VERITE HISTOIRIQUE" : LES HISTORIENS ET LES LINGUISTES DANS LE DIFFEREND BULGARO-MACEDONIEN
* L'"EDUCATION PATRIOTIQUE": LE NATIONALISME MACEDONIEN EN BULGARIE COMMUNISTE ET LES STRATEGIES D'HOMOGENEISATION NATIONALE
* UN CONFLIT "MONDIALISE" : LES DIASPORAS MACEDONIENNES ET LA POLITIQUE IDENTITAIRE BULGARE
* APRES LE COMMUNISME : LA BULGARIE ET LA REPUBLIQUE DE MACEDOINE FACE AUX QUESTIONS DE L'IDENTITE NATIONALE
* NATIONALISME ET COMMUNISME : QUEL RAPPORT ?

Le présent travail est consacré à la politique sur la Question macédonienne de la Bulgarie depuis l'époque communiste et à ses polémiques avec la République (yougoslave) de Macédoine. Celles-ci concernent l'appartenance nationale d'une longue série de personnages et d'événements historiques, la langue vernaculaire slave parlée en Macédoine et les droits des personnes qui se considèrent comme Macédoniens en Bulgarie.
La présentation de la genèse et du développement des controverses bulgaro-macédoniennes, proposée ici, pourrait intéresser non seulement les spécialistes des Balkans et de la Question macédonienne, mais aussi tous ceux qui cherchent à comprendre l'usage des nationalismes traditionnels par les régimes communistes en Europe de l'Est.

http://www.editions-harmattan.fr/index.asp?navig=catalogue&obj=livre&no=32598
http://www.amazon.fr/question-Mac%C3%A9donienne-1944-nos-jours/dp/2296126766/ref=sr_1_3?s=books&ie=UTF8&qid=1290857518&sr=1-3
http://www.decitre.fr/livres/La-question-Macedonienne-de-1944-a-nos-jours.aspx/9782296126763
http://www.alapage.com/m/ps/mpid:MP-3D81EM4918994#moid:MO-3D81EM7611999
http://livre.fnac.com/a3241893/T-Marinov-La-question-macedonienne-de-1944-a-nos-jours

В търсене на българското: мрежи на национална интимност (XIX-XXI в.)

Излезе от печат сборникът В търсене на българското: мрежи на национална интимност (XIX-XXI в.). Съставител и научен редактор е Стефан Дечев. Издава се от Института за изследване на изкуствата при БАН.
Съдържание
Стефан Дечев
Въведение
Интимизиране на изобретеното:
Национална държава, национална идентичност
и символи на всекидневието ХІХ-ХХІ век

Николай Аретов
Песни за народа и песни за душата:
Предпочитания и целенасочени употреби
от идеолозите на българския национализъм през XIX век

Стефан Дечев, Николай Вуков
От калпака до цървулите:
Как се създава българската национална носия

Стефан Дечев
„Нежности много непонятни”:
Национална идентичност и (хомо)сексуалност
в България през 80-те и 90-те години на XIX век

Чавдар Маринов
Чия е тази къща?
Измислянето на българската възрожденска архитектура

Александър Везенков
Как тъжната действителност се превърна в културно наследство:
нашите старинни градчета

Стефан Дечев
„Шопска салата”:
как се ражда един национален кулинарен символ

Росица Генчева
Видими митове:
българските езикови карти през втората половина на XX век

Александър Везенков
Парадоксалната употреба на турцизми в разказа за българското

Клер Леви
Метаморфози на самосъзнанието: балканската чалгия,
битовата музика и новият български фолк
За момента сборникът може да се закупи в следните книжарници: на издателство "Сиела” в Ректората на Софийския университет, на Историческия факултет на втория етаж в Ректората, "Български книжици" на Кристал, книжарницата за социални науки до хотел "Плиска", "Петър Берон" зад “опашката на коня” срещу 133-то училище, ул. "Шипка" 6, книжарницата до Кукления отдел на НАТФИЗ на ул. “Стефан Караджа”, "Нисим" на бул. "Левски"  до ул. “Ген. Паренсов”, книжарницата на Художествената академия, книжарниците в Нов български университет, "Реа" на ул. "Граф Игнатиев" на пресечката с ул. “Л. Каравелов”, книжарницата на ЮЗУ “Неофит Рилски" в Благоевград, книжарниците на Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.

Подвижните Балкани - изследвания на проекта NEXUS (2000–2003)

Автори: Айше Парла, Албена Хранова, Александър Кьосев, Балаж Тренчени, Бойко Пенчев, Боян Манчев, Вангелис Кехриотис, Винтила Михайлеску, Десислава Лилова, Иван Еленков, Кристина Попова, Мария Николопулу, Петя Кабакчиева, Слободан Наумович, Чавдар Маринов
http://www.prosveta.bg/?go=books&p=detail&bookId=2327

Публикувана е моя статия за политиката на комунистическа България към македонските бежанци от Гръцката гражданска война - т.нар. егейци. Текстът е част от вече стара разработка - от 2003 г. Затова редица публикации, които излязоха междувременно, не са взети предвид. Освен това, днес не споделям някои свои подходи и интерпретации от времето, когато писах този текст - но сведенията сигурно ще са интересни на публиката, занимаваща се с "македонцките работи".
Aegean Macedonians and the Bulgarian Identity Politics

Добре дошли обратно в народната демокрация!

http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/12/21/833694_dobre_doshli_obratno_v_narodnata_demokraciia/
Благодарен съм на "Дневник", че публикува статията ми, макар и междувременно темата да изгуби актуалност. Може би по моя вина, достъпният на сайта на вестника текст е един първи вариант, в който впоследствие нанесох малки поправки и допълнения. Това е вторият вариант, пратен от мен ден по-късно, след като редакцията на "Дневник" се съгласи да публикува моя статия по въпроса:

История на Народна република България. Режимът и обществото

Автори: Александър Везенков, Даниел Вачков, Даниела Колева, Ивайло Знеполски, Иван Еленков, Мартин Иванов, Михаил Груев, Момчил Методиев, Николай Вуков, Петя Кабакчиева, Пламен Дойнов, Румен Даскалов, Чавдар Маринов

V. ОТ «ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ» КЪМ НАЦИОНАЛИЗЪМ. КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ РЕЖИМ, МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И ПОЛИТИКАТА КЪМ ЕТНИЧЕСКИТЕ И РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ

http://www.sendspace.com/file/girx3v

И един забавен дебат по темата, за който научих с огромно закъснение.

Отново по въпроса за "възрожденската архитектура"

Случайно разбрах, че статията ми за „възрожденската архитектура” и „възрожденската къща” не е останала без отглас. В поне два интернет форума арх. Николай Тулешков, ръководител на секция „История и опазване на архитектурното наследство” към Центъра по архитектурознание при БАН, е реагирал със силно емоционален и, всъщност, агресивен коментар от двайсетина компютърни страници. Наричайки ме „лаик” и не щадейки всякакви подобни квалификации, арх. Тулешков се опитва да покаже, че прочитът ми на архитектурната история е „прост” и некомпетентен. Въпреки това се е занимавал да прави дълъг полемичен разбор на работата ми. Аз съм поласкан от това внимание: по принцип в България академичните учени не реагират на разни „непрофесионали” извън „колегията” (а дори и в рамките на колегията не реагират). Аз лично обичам полемиките, но за известно време се чудех дали въобще да отговарям: за тази цел трябваше да се напише направо още една статия. В крайна сметка обаче реших да отговоря: още повече, защото се оказа, че арх. Тулешков ще публикува своята реакция в едно от списанията си. Резултатът: наистина се получи нещо доста дълго, но не и текст, тъй като реших да се спра конкретно на всеки един момент от реакцията на арх. Тулешков.
Както ще видите, с много от твърденията на Николай Тулешков съм абсолютно несъгласен, като част от тях не издържат елементарна проверка. Някои бележки обаче приемам и те ще ми помогнат да нюансирам свои тези. Т.е. всичко можеше да остане в рамките на нормален академичен диалог, ако не беше крайно оскърбителният тон на изследователя от БАН, който определено не прави чест на учен.
Отговорът ми е достъпен тук:
http://www.sendspace.com/file/hihxko

Относно интервюто на в-к "Култура" с Иван Кръстев (http://www.kultura.bg/bg/article/view/15504)

Първо да посоча твърденията, под които „се подписвам с две ръце”, както се изрази един участник в културната полемика:
1) На първо място с наблюдението, че „в България много се говори за Македония, но общественото ни мнение няма любопитство към това, което се случва в тази страна. Македония, която обикновено се коментира в българската преса, е населена със сенките на Гоце Делчев и Ванче Михайлов, но колко българи знаят имената на действащите македонски политици, колко са чели книги от съвременни македонски автори, колко са мислели за дилемите, пред които е изправено съвременното македонско общество. Има една въображаема Македония, за която ние обичаме да говорим; тя е метафизическа реалност, тя не е политическа или икономическа реалност”.

Вестник „Култура” – както винаги, обидно предвидим

Както се очакваше, след изкуственото „насърчаване” на тримесечен „дебат” около едно иначе незабележимо произведение и след упоритото и до голяма степен неуспешно търсене на застъпници за „скъпите ни приятели”, вестник „Култура” сложи край на цялата история с един последен и мощен залп в посока „неуравновесените младежи”. Разбира се, не съм си представял, че последната дума ще бъде моя, но също не съм предполагал, че мотивациите на културен седмичник могат да бъдат толкова неизискано прозрачни.

Как се прави "спешна антропология" (2) или за елитността на елитите

http://www.kultura.bg/article.php?id=15425

We, the People: Politics of National Peculiarity in Southeastern Europe

http://www.ceupress.com/books/html/WethePeople.htm

“We, the Macedonians”: The Paths of Macedonian Supra-Nationalism (1878-1912)

Как се прави „спешна антропология”

http://www.kultura.bg/article.php?id=15149

Относно "несъществуващата" ревизия на комунистическото минало в Република Македония

Anticommunist, but Macedonian. Politics of Memory in Post-Yugoslav Macedonia -
статия, публикувана в TOKOVI ISTORIJE, br.1-2, Beograd: Insitut za noviju istoriju Srbijе, 2009.

http://www.cife.eu/UserFiles/File/EEF/349/EEF349MARINOV.pdf

От гръцкия град към българския музей: измислянето на национално наследство в Мелник

De la ville grecque au musée bulgare : l'invention d'un patrimoine national à Melnik
Текстът е публикуван в Revue des Études Sud-Est Européennes, XLVII, 1–4, Bucureşti, 2009.

Студия за хубавите ни възрожденски къщи

Чия е тази къща? Измислянето на българската възрожденска архитектурa

„За възрожденската ни архитектура може да се каже, че е един от върховете в националното ни архитектурно наследство, това е нашият Ренесанс, който поради историческите превратности и съдбата на цялото ни развитие се проявява много по-късно от европейския – в средата и края на ХIХ век. И именно българската народна къща е тази, която най-цялостно изразява строителния гений на народа ни”[1]. Днес не е никак трудно да се чуят подобни мнения, изказани било – както в случая – от професионални архитекти, било от различни наивни ентусиасти. „Възрожденската архитектура” и „възрожденската къща” представляват за нас саморазбиращи се очевидности, с които сме свикнали още от основното училище. От такава гледна точка, фактът, че тези понятия и горецитираното изказване биха били практически неразбираеми в България преди по-малко от век, е най-малкото неочакван...

---

Студията е достъпна в сборника В търсене на българското.

Моята докторска дисертация (с непълни бележки под линия)

L'Impasse du passé. La construction de l'identité nationale macédonienne et le conflit politico-historiographique entre la Bulgarie et la Macédoine